Постинг
10.05.2015 23:38 -
Статията, която не видя бял свят, защо ли?
„Je suis la Bulgarie” / „Аз съм България”
Случилото се в Париж разтърси целия свят. Това не беше просто един атентат или поредното убийство- това беше посегателство върху свободата на словото. Беше посегнато върху нещо божествено за всеки себеуважаващ се журналист- личното мнение и свободното му публикуване. Атентатът разтърси Франция, но скъпи ми българи как така толкова години ние не се разтърсихме? В нашата скъпа родина от години претърпяваме атентат след атентат върху българската журналистика. Но не пишем в социалните си мрежи статуси, с които изразяваме своето възмущение, нали? Ние българите искаме да сме модерни като се възмутим от всеобщо случващото се, а не се вгледаме в собствената си паница и веднъж завинаги не кажем „Стига”. Нима не е атентат всеки път когато някои медиен редактор не сложи тактично цензура за писане относно някой политик, или мафиот или който там му е платил съответната сума?! Нима не е атентат всеки път когато медиите публикуват грешна информация или отразяват само едната гледна точка, защото видиш ли ти, родните ни политици искат да се подмажат на някоя държава? Това не е ли посегателство върху свободата на словото тук в България? Тогава къде са ви възмущенията? Живеем в доста двулична държава. Показваме и осъждаме публично дадено събитие, не защото масово сме се трогнали, а защото е модерно. Съмнявам се, че повечето хора, писали в социалните си мрежи „ Аз съм Шарли” разбират тези думи и са усетили стягане в гърлото при новината, че автомати са убили молива, съмнявам се, че са изпитали гняв и желание за мъст. Е аз изпитах, а ти скъпи ми модерен българино? Изпита ли поне частичка от това когато си написа „Аз съм Шарли”? Съмнявам се. Грозната истина е, че атентатите върху журналистиката ще продължават и без да бъде проливана кръв. Ще продължават докато журналисти стават жени, които преуспяват с лесно разтворимите си крака, мамини синчета, които биват назначавани само защото тати е еди кой си. Ще продължава терорът докато редактори и собственици продължават да ухажват ректалните органи на родните ни политици. Картинката тук е грозна и атентати има всеки ден и ще продължава да има, докато продължаваме да затваряме очите си за собствените си проблеми. Нужно ли е да бъде убит нашият журналистически елит, който е толкова малък, че да успееш да прогледнеш слепи ми българино? До кога ще продаваш гласа си за кебабче, до кога ще си готов на всичко за 100 лева? Естествено тук ще се защитиш с думите, че когато няма пари всеки трябва да оцелява както може. Достойнството е безценно, моралът е безценен- той не се продава, колкото по– бързо го разбереш и спреш да го продаваш, толкова по- бързо ще излезем от тинята, в която сме затънали от години. Тук не говоря само за обикновения българин- слагам всички политици в тази държава, които в даден момент са загърбили морала си. Защото всеки продава според положението си. Докато елементарният провинциален българин ще продаде гласа си за 30 лева, то политикът ще продаде мнението си за 30 000 лева. Има ли значение каква е сумата? Моралът има ли цена? Трябва да направим една чистка на политическия елит, и не говоря за физическа чистка преди да бъда обвинена в журналистически радикализъм- нали така е модерно да се говори сега. Трябва да упражним своя глас и да спрем да избираме едни и същи лица, а после като си сипем ракийка да псуваме какви некадърни продажници са те. Трябва да спре тенденцията журналисти да стават хора, които не могат да пишат и говорят грамотно, които са успели или с връзки или с често проветриви крака. Това са индивиди, които са готови веднага да се продадат заради дадена облага. Свалям шапка на малкото хора, които се борят нещо да се промени, ала те са така малко. Прозри българино в каква тиня живееш и спри да се следваш по модата, а осъди атентатите върху свободата на словото тук и напиши в профила си „Аз съм България” и се бори да промениш нещо.
Случилото се в Париж разтърси целия свят. Това не беше просто един атентат или поредното убийство- това беше посегателство върху свободата на словото. Беше посегнато върху нещо божествено за всеки себеуважаващ се журналист- личното мнение и свободното му публикуване. Атентатът разтърси Франция, но скъпи ми българи как така толкова години ние не се разтърсихме? В нашата скъпа родина от години претърпяваме атентат след атентат върху българската журналистика. Но не пишем в социалните си мрежи статуси, с които изразяваме своето възмущение, нали? Ние българите искаме да сме модерни като се възмутим от всеобщо случващото се, а не се вгледаме в собствената си паница и веднъж завинаги не кажем „Стига”. Нима не е атентат всеки път когато някои медиен редактор не сложи тактично цензура за писане относно някой политик, или мафиот или който там му е платил съответната сума?! Нима не е атентат всеки път когато медиите публикуват грешна информация или отразяват само едната гледна точка, защото видиш ли ти, родните ни политици искат да се подмажат на някоя държава? Това не е ли посегателство върху свободата на словото тук в България? Тогава къде са ви възмущенията? Живеем в доста двулична държава. Показваме и осъждаме публично дадено събитие, не защото масово сме се трогнали, а защото е модерно. Съмнявам се, че повечето хора, писали в социалните си мрежи „ Аз съм Шарли” разбират тези думи и са усетили стягане в гърлото при новината, че автомати са убили молива, съмнявам се, че са изпитали гняв и желание за мъст. Е аз изпитах, а ти скъпи ми модерен българино? Изпита ли поне частичка от това когато си написа „Аз съм Шарли”? Съмнявам се. Грозната истина е, че атентатите върху журналистиката ще продължават и без да бъде проливана кръв. Ще продължават докато журналисти стават жени, които преуспяват с лесно разтворимите си крака, мамини синчета, които биват назначавани само защото тати е еди кой си. Ще продължава терорът докато редактори и собственици продължават да ухажват ректалните органи на родните ни политици. Картинката тук е грозна и атентати има всеки ден и ще продължава да има, докато продължаваме да затваряме очите си за собствените си проблеми. Нужно ли е да бъде убит нашият журналистически елит, който е толкова малък, че да успееш да прогледнеш слепи ми българино? До кога ще продаваш гласа си за кебабче, до кога ще си готов на всичко за 100 лева? Естествено тук ще се защитиш с думите, че когато няма пари всеки трябва да оцелява както може. Достойнството е безценно, моралът е безценен- той не се продава, колкото по– бързо го разбереш и спреш да го продаваш, толкова по- бързо ще излезем от тинята, в която сме затънали от години. Тук не говоря само за обикновения българин- слагам всички политици в тази държава, които в даден момент са загърбили морала си. Защото всеки продава според положението си. Докато елементарният провинциален българин ще продаде гласа си за 30 лева, то политикът ще продаде мнението си за 30 000 лева. Има ли значение каква е сумата? Моралът има ли цена? Трябва да направим една чистка на политическия елит, и не говоря за физическа чистка преди да бъда обвинена в журналистически радикализъм- нали така е модерно да се говори сега. Трябва да упражним своя глас и да спрем да избираме едни и същи лица, а после като си сипем ракийка да псуваме какви некадърни продажници са те. Трябва да спре тенденцията журналисти да стават хора, които не могат да пишат и говорят грамотно, които са успели или с връзки или с често проветриви крака. Това са индивиди, които са готови веднага да се продадат заради дадена облага. Свалям шапка на малкото хора, които се борят нещо да се промени, ала те са така малко. Прозри българино в каква тиня живееш и спри да се следваш по модата, а осъди атентатите върху свободата на словото тук и напиши в профила си „Аз съм България” и се бори да промениш нещо.
Вълнообразно
Комунизма и учебниците...
Да си шоумен и шут не те прави политик!
Свидетели сме на технологично чудо!!!
Да си шоумен и шут не те прави политик!
Свидетели сме на технологично чудо!!!
Няма коментари
